Старобългарски речник
прѣжасат 
прѣжасат -прѣжасаѭ -прѣжасаш несв Смайвам; ужасявам прѣжасатъ мꙙ дѣло. дѣлтъ м сꙙ ѹмъ С 343.29 Изч С Гр ἐκπλήσσω Нвб Срв [у]жасявам ОА ВА ЕтМл БТР АР