Старобългарски речник
прѣдъстоль 
прѣдъстоль -ꙗ ср Предно, почетно място  напльнꙗмꙑ цръкве.  дрѹгъ дрѹга порѣ. потꙙште сꙙ трѹждаѭште сꙙ. прѣдъ сѫдꙗм многашꙿд. прѣдъстолꙗ съподобьꙗм С 431.12 Изч С Калка от гр προεδρία прѣдъстол Нвб Срв престол м ОА ЕтМл БТР АР ДА престолие диал ДА