Старобългарски речник
прѣдъреенъ
прѣдъреенъ
-ꙑ
прич
прил
Споменат по–рано, споменат по–горе
въ дьн бо прѣдъреенааго крьстꙗнааго цѣсара констанна
С
186.15—16
Изч
С
Гр
προαναγορευϑείς [вар. προαγορευϑείς]
Нвб
предречен
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
