Старобългарски речник
прѣдъпосълат 
прѣдъпосълат -прѣдъпосълѭ -прѣдъпосъл҄еш св Изпратя предварително акꙑ нѣкого съла  ꙁастѫпьнка. къ вꙑшънюѹмѹ цѣсарѹ ѹтелꙗ свого. прѣдьпосълавъ. ꙁде на мльанъно мѣсто. въ рѫкѹ несꙑ ꙗко орѫж на ѹтврьжден себѣ гѹменꙙ молтвꙑ С 273.22—23 Изч С Гр προπέμπω прѣдьпосълат Вж. при посꙑлат Нвб