Старобългарски речник
прѣдъплъьнъ
прѣдъплъьнъ
-ꙑ
прил
борьць прѣдъплъьнꙑ
ὁ ἐπὶ παρατάξεως
Боец от предната линия
подражвъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ. ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб напльн҄ѣатъ трѫтъ. да не ело хъ въꙁмѫттъ сꙙ. падъшмъ
С
93.27
Изч
С
прѣдъплььнъ
Нвб
Срв
[о]пълчен
