Старобългарски речник
прѣдъложт 
прѣдъложт -прѣдъложѫ -прѣдъложш св 1. Сложа пред някого, поднеса, предложа [за храна] ꙇ мѣахѫ  рꙑбцъ мало. ꙇ тꙑ благословвъ рее. прѣдъложте  тꙑ М Мк 8.7 З премъ же пѧть хлѣбъ  обѣ рꙑбѣ. вьꙁьрѣвъ на небо благослов ѩ.  сълом  даѣаше ѹенкомъ прѣдъложт народѹ М Лк 9.16 З он же ѹмꙑвше мѹ ноꙁѣ.  хлѣбъ прѣдꙿложвше молꙗахѫ  въкѹст С 523.23  прѣдълож мѹ ꙗд многꙑ.  гла мѹ обло ꙗждъ С 558.5—6 2. Прен. Слагам на предно място, ценя повече, предпочитам бже ꙁаконопрѣстѫпьніці въсташѩ на мѩ. ї сънемъ крѣпъкꙑхъ въꙁіска дшѩ моеѩ. ї не прѣдъложішѩ тебе прѣдъ сѫбоѭ (!) СП 85.14 Срв. СЕ77b 8 обае тѣхъ молтвꙑ. въ многааго мѣсто мрьскааго ѹеньꙗ прѣдъложвъ С 534.16—17 3. Прен. Предложа, представя, изложа, разкажа ꙇнѫ пртъѫ прѣдълож мъ глѧ. ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ съвѣшѹ добро сѣмѧ на селѣ своемь М Мт 13.24 З стъ ѹбо отъ многꙑхꙿ дрѹгꙑхъ. ѹꙁрѣт ꙁнамен. ѹꙙстьнѣ же  отъ хотꙙштааго. отъ насъ прѣдьложенааго бьіт сьповѣданьꙗ. на вьꙁграждень  ѹтврьждень агг҄ельскааго сего жтꙗ С 513.26 Представя, обрисувам, запозная с някого. пръво прѣдъложѫ въ словес отьца їѡана мльалвааго С 278.11 4. Прен. Предложа възможност за избор да ѹже дꙿно отъ двого прѣдъложмъ вамъ. л жьръшемъ богомъ саномъ велкомъ  ьстемъ  даромъ достономь бꙑт. л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ  воньство С 73.24 хлѣб прѣдъложен ἄρτοι τῆς προϑέσεως Предложени хлябове. [В юдаизма дванадесет сакрални хляба, които са били разполагани в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ливан и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдейските свещеници. Според Стария завет те символизират дванадесетте Израилеви колена.] како вьнде въ храмъ бжі. пр автар. архереі.  хлѣбꙑ прѣдъложенꙑѧ ꙗстъ. хъ. же не достоꙗше ꙗст. тъкмо ереомъ СК Мк 2.26 М З СК СП СЕ С В Гр παρατίϑημι προτίϑημι προτίϑεμαι πρόκειται прѣдꙿложт прѣдъложіт прѣдьложт Нвб предложа [се] ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА