Старобългарски речник
прѣдълагат 
прѣдълагат -прѣдълагаѭ -прѣдълагаш несв 1. Поставям, слагам, предлагам ꙇ повелѣ народѹ въꙁлешт на ꙁем. ꙇ премъ седмь тѫ хлѣбъ. хвалѫ въꙁдавъ прѣлом. ꙇ даѣше ѹенкомъ свомъ да прѣдълагаѭтъ. ꙇ положшѧ прѣдъ народомъ М Мк 8.6 поꙿто рее льстш нꙑ ѡ богоборꙿе. отъстѫпт отъ ба жвааго. т работат бѣсомъ пагѹбънꙑмъ. прѣдълагаѧ намъ своꙗ благаꙗ С 87.15—16 Образно. не прѣдьлагахъ прѣдъ оіма моіма. вешті ꙁаконопрѣстѫпьнꙑ. творѩштѩѩ ꙁаконопрѣстопленіе въꙁненавідѣхъ. не прільпе мьнѣ сръдьце лѫкаво СП 100.3 2. Престорено показвам, демонстрирам не прѣдълага м ꙁмїнъ ѹмꙑшлꙗ.  дꙗвол҄ь не пролва слъꙁъ С 102.8 3. Прич. мин. страд. като същ. прѣдълагамаꙗ ср мн τὰ παρατιϑέμενα Това, което е сложено, което е предложено ꙇ вь ньже г(д)радъ колжъдо въходте  премлѭтъ вꙑ. ѣдте прѣдълагаемаа вамъ М Лк 10.8 Изч М З СП С Гр παρατίϑημι προτίϑημι προτείνω προβάλλομαι прѣдьлагат Нвб Срв предлагам ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР