Старобългарски речник
прѣдрьжат
прѣдрьжат
-прѣдрьжѫ
-прѣдрьжш
несв
1. Заемам [длъжност, пост]
нъ братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ. старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ
С
281.3
жена нѣкто ... прде въ ерѹсалмъ. мѫшт съ собоѭ братѹꙙда самьѧ санъ прѣдръжꙙшта
С
297.30
2.
Прич. сег. деят. като същ.
прѣдрьжѧ
м
ед
ὁ ἀνῃρημένος
Този, който държи под своя власт
та жде трепеꙁа прѣдъстотъ. самомѹ носꙙштѹѹмѹ вѣньць. багꙿра мѣѭштѹѹмѹ. прѣдръжꙙштѹѹмѹ власть вьсел҄енꙑѧ. нштѹѹмѹ просꙙштѹѹмꙋ млостꙑн҄ꙙ
С
492.1
Изч
С
Гр
ἐπέχω
διανύω
прѣдръжат
Нвб
Срв
предържам
остар
ВА
ДА