Старобългарски речник
прѣгрѣшень 
прѣгрѣшень -ꙗ ср Прегрешение, непозволена от християнските норми постъпка; грях тако  оцъ мо нбскꙑ сътвортъ вамъ аще не отъпѹштаете комѹжде братрѹ своемѹ отъ сръдъцъ вашхъ прѣгрѣшеніхъ ЗI Мт 18.35 А, СК. Срв.Мк 11.26 М З бже тꙑ ѹвѣдѣ беꙁѹмье мое. ї прѣгрѣшеніѣ моѣ отъ тебе не ѹтаішѩ сѩ СП 68.6 гі бже нашъ. давꙑ намъ ... прошенѣ. ѣже къ спнью. ꙇ ꙁаповѣдавꙑ намъ отъпѹщат прѣгрѣшенѣ. дрѹгъ дрѹгѹ СЕ 9b 24—25 съвѣдꙑ грѣхꙑ.  оцѣщаѩ беꙁаконѣ. остав грѣхꙑ. ꙇ отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене СЕ 73b 12 тꙑ самъ раба твоего сего. каѭща сѧ о свохъ прѣгрѣшеньхъ. прꙇм  обꙑанꙑмь твомь клюбемь. прѣꙁьрѧ прѣгрѣшенѣ его СЕ 75b 13—14, 16 вꙿсѣмъ сповѣдане вълагаеш. положе ꙇсповѣдане камѣно. ꙇ млѹ съ дръꙁновенемь. ꙇмъже прѣгрѣшенѣ ꙇ ѫꙁꙑ съкрѹш СЕ 80a 7 ѡ ꙁбавт сѧ емѹ отъ вꙿсеѩ мрънꙑѩ пакост. плътьнꙑхъ ѫжкъ гю по. ѡ отъдань грѣховъ. ꙇ о ꙁбꙑть прѣгрѣшене СЕ 98b 8 М З ЗI А СК СП СЕ Гр παράπτωμα πλημμέλεια πταῖσμα πλημμέλημα ἀδικία ἁμάρτημα прѣгрѣшене Нвб прегрешение ОА ВА АК Дюв БТР АР ДА Срв прегрешаване НГер