Старобългарски речник
прѣвꙑше 
прѣвꙑше нареч предл I. нареч Много по–високо, най–високо положшѩ ꙁнаменіѣ своѣ ꙁнаменіѣ і не поꙁнашѩ. ѣко въ ісходъ прѣвꙑше СП 73.5 II. Като предл. С род. За означаване, че нещо се намира по–високо от друго: над, по–високо от  жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше  скржал ꙁавѣта. прѣвше же еѧ херовмъ славѣ. осѣнѣѫщ олтаръ. ѡ нхъже нѣстъ ннѣ глатї Е 29а 8 гі гі нашь. ѣко юдьно імѩ твое по вьсеі ꙁемлі. ѣко вьꙁѩтъ сѩ вьллѣпота (!) твоѣ прѣвꙑше съ СП 8.2 Изч Е СП Гр ὑπεράνω Нвб Срв више остар ВА НТ Дюв НГер ЕтМл РБЕ РРОДД ДА