Старобългарски речник
прѣвестI 
прѣвест -прѣведѫ -прѣведеш св 1. Насоча, отправя, преместя н оть того дебельства болѣꙁн мѣѧ. н къ цвѣтьца въꙁорѹ лесе свого не прѣведꙑ.  тꙑ бсръ адъскꙑ мже сꙙ красꙙтъ С 335.14 2. Прен. Преведа от едно състояние в друго; превърна стъ бо богъ на небесехъ. же словомъ свомъ сьтворвꙿ вьсѣьскаꙗ.  прѣмѫдростѭ своѭ. отъ небꙑтꙗ въ бꙑт прѣведꙑ вьсѣьскаꙗ С 535.15 Изч С Гр μεϑέλκομαι Нвб преведа, превеждам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА