Старобългарски речник
прѣблаженъ 
прѣблаженъ -ꙑ прил Преблажен; премного блажен прѣблаженꙑ же мѫенкъ хсовъ кодратъ рее анѳупате. не ѫродъствѹ богꙑ глꙙ С 100.17 Изч С Гр γενναῖος [вар. ἀνδρειότατος] Нвб преблажен остар ОА ВА АР