Старобългарски речник
прьс 
прьс - ж мн Гърди, горната предна част на човешкото тяло нападъ же тъ тако на пръс свꙑ гла емѹ г кто естъ М Йо 13.25 З ꙇ обрашть же сѧ петръ. вдѣ ѹенка. егоже л҄юбл҄ѣаше с. ꙇдѫшта вь слѣдъ. ꙇже ꙇ въꙁлеже на пръс его З Йо 21.20 А СК преметъ бо тѧ прпадаѫща. премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно Е 36б 10 повелѣвъ брьсел тлъено подъ хрьбьтъ блаженааго мѫенка подъсꙑпат.  камꙑ велкъ въꙁложт на прьс мѹ С 104.28 грѣаше ѭ теплостѭ рѫкꙑ своѧ.  прѣкрьштаѧ ѭ ꙙсто по прьсемь не прѣстааше С 516.16 Прен.Сърце, душа.  матеремъ срьдьца болѣꙁнѭ сьвваахѫ сꙙ. гда въ матерехъ прьсехъ. дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ С 397.21 бт [въ] прьс своѩ, бт сѧ по прьсемь τύπτω τὸ στῆϑος, τύπτω τὰ στήϑη Бия, удрям [в] гърдите си; удрям се [в] гърдите си [в знак на страх, скръб] а мꙑтарь ꙁ далее стоѩ. не хотѣаше н ою въꙁвест на небо. нъ бѣаше пръс своѩ глѧ. бже млоствъ бѫд мьнѣ грѣшънкѹ М Лк 18.13 З А СК ꙇ вьс пршедъше народ на поꙁоръ сь. вдѧште бꙑваѭштаа. бѭште пръс своѩ въꙁвраштаахѫ сѧ М Лк 23.48 З А  колѣнѣ прѣклонвъ сповѣдааше сꙙ богов. бѧ беꙁ млост въ своѧ прьс С 528.1 поврьгъ же сꙙ на ꙁем. въꙁдꙑханьꙗ несьтрьпмаа творꙗаше. беꙁ млост сꙙ бьѧ по прьсемь С 523.14 въꙁбт прьс τύπτω τὸ στῆϑος Започна да се удрям в гърдите [в знак на страх, скръб] егоже вдѣвъ адамъ съꙁъданꙑ прѣжде.  ѹжасомъ вьꙁбвь прьс. вьꙁп къ вьсѣмъ. сьпꙙштмъ отъ вѣка.  рее господь мо сь всѣм С 468.14—15 М З А СК Е С Гр στῆϑος στέρνον пръс Нвб Срв Пръсите МИ ЙЗ,МИПан