Старобългарски речник
процвтат 
процвтат -процвтаѭ -процвташ несв Процъфтявам, увеличавам се слꙑші  прославі. слꙑші  проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса. како ꙁаконъ остѫпаетъ. како благодѣть процвтает(.) К 13а 38 Срв.С 450.7 Изч К С Гр ἐπανϑέω Нвб процвитявам остар ВА процъфтявам ОА НГер БТР АР