Старобългарски речник
прошень 
прошень -ꙗ ср 1. Молба, искане, желание вѣстъ бо отецъ вашъ хъже трѣбѹете. прѣжде прошенѣ вашего М Мт 6.8 З А СК платъ же посѫд бъіт прошене хъ М Лк 23.24 З сплъні гі въсѣ прошеньѣ твоѣ. нꙑнѣ поꙁнахъ ѣко спъ естъ гь хъ своего СП 19.6 наслад сѩ гю. ї дастъ т прошене срца твоего. ѡтъкрꙑ къ гю пѫть твої СП 36.5 нтоже таково къ платѹ глагол҄етъ. нъ ꙿто прошен нѣко мало ѡ сѫд  отънѫдь мала просꙙ к тебѣ прдохъ. даждъ м тѣло мрьтво на погребен. оного осѫжденаго отъ тебе С 454.14 текошꙙ къ прѣподобьнѹѹмѹ въ памꙙт. патрк҄ю еппѹ. ꙗкоже могѫштѹ ѹвѣштат правьднаго.  прошень на дѣло првест С 561.13 Молитва, молба. ѡ дароват сма  намъ. вꙿсѣ прошенѣ. ѣже на спене. гю СЕ 9b 15—16 ꙇ сма подажд хе бже нашъ. даѩ ма вꙿсѣ прошенѣ спсънаа. ꙇ жꙁнь вѣьнѫѭ СЕ 10a 13 съ мѫенкꙑ да бѫдѫтъ прошенꙗ ваша. юношꙙ да тъꙿнкꙑ подражаѭтъ. отꙿц же да помолꙙтъ сꙙ тацѣхъ отрокъ отьц бꙑт С 95.25—26 2. Милост, милосърдие, благодеяние цѣлтелю болѧщмъ. дателю просѧщмъ. ѹ тебе вꙿсѣка прошенѣ. даѩ намъ мѧ твое цѣленью. отъ вꙿсего недѫга. ꙇ отъ вꙿсеѩ болѣꙁн СЕ 41a 1 сътворе нбо  ꙁемꙿлѭ. море  вꙿсе еже естъ сътворено вь нхъ. даѩ вꙿсѣмъ прошенѣ. прѣжде даже не просѧтъ СЕ 61b 14 н ловѣколюбьство бо ѹ тѣхъ ѹ н҄хъже прошаахѫ. н ѹдобо прошен н же нѹждъно  потрѣбьно сътвормъ полѹт С 373.9—10 М З А СК СП СЕ С Гр αἴτημα αἴτησις ἀξίωμα τὸ αἰτεῖσϑαι τὸ αἰτῆσαι прошен прошене Нвб прошение остар ОА ВА ЕтМл БТР АР