Старобългарски речник
протлъковат 
протлъковат -протлъкѹѭ -протлъкѹш св 1. Изтълкувам, разясня, обясня а не ꙁѣло вьꙁштѫ вьходѹ обраꙁа. повѣдаѭ табьнѫ. а не протлъкѹѭ непротлъкованааго. ѹждѫ сꙙ бꙑвшѹѹмѹ ꙁнаменю С 501.24 аште бꙑ добрѣ ꙁскалъ. не бꙑ тако ꙁьлѣ протлъковалъ. аште бꙑ сповѣдалъ. не бꙑ тако невѣрьствовалъ С 512.14 2. Преведа, предам текст от един език на друг прѣпсахъ протлъковавъ от рѹмънска ѧꙁꙑка (ѧꙁꙑка) на гръескъ С 144.25 Изч С Гр ἑρμηνεύω παρερμηνεύω Нвб протълкувам ОА ВА ЕтМл АР