Старобългарски речник

протвьнкъ

протвьнкъ -а м Противник, враг, неприятел, едно от названията на дявола, сатаната ꙁвестъ вѣьнъх҇ъ ѫжꙿнкъ мѫжьствомъ.  областѭ велкоѭ. жвѫштхъ въ гробѣхъ. ѧже ѹмѫ обдьлвꙑ  непобѣдмꙑ мѫтел҄ь. ѹмѫенꙑ  отъ бога. ꙗко протвнкъ ѹкрадъ С 460.9 Изч С Гр ἀλάστωρ протвнкъ Нвб противник ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА