Старобългарски речник
простовласъ
простовласъ
-ꙑ
прил
Който е с разпуснати, несресани коси [в знак на скръб]
лютомь гнѣвомъ града родомъ бмꙑ. гда крава трьꙁанꙗ мѫжь женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ междахъ. отꙿцемъ матеремь простовласомъ сѫштемъ. ꙁѣло жалꙙштемъ о младꙑхъ ꙙдѣхъ сѣен
С
397.13
Изч
С
Гр
λυσίκομος
Нвб
Ø