Старобългарски речник
просвѣтт сѧ 
просвѣтт сѧ -просвѣщѫ сѧ -просвѣтш сѧ св 1. Светна, засветя; засияя [образно] тако да просвѣт[т]тъ сѧ свѣтъ вашь прѣдъ кꙑ. да ѹꙁьрѧтъ дѣла ваша добраѣ. ꙇ прославѧтъ оца вашего ꙇжь естъ на нбхъ З Мт 5.16А 2. Прен. Просветя се, поуча се; озаря се със светлината на вярата прістѫпте кь немѹ і просвѣтте сѩ.  лца ваша не постꙑдѩтъ сѩ СП 33.6 Срв. СЕ106а 6 ѡ просвѣтт сѧ дш его. въ трѣꙁвень. ꙇ пощень. ꙇ въ съвръшенѣ страсѣ СЕ 98а 24 вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ. апостольскомъ про[про]повѣданмъ С 186.1 ꙁдѣте.  сѫштмъ вь тьмѣ просвѣтте сꙙ.  лежꙙштмъ вьстанѣте С 468.22 Изч З А СП СЕ С Гр λάμπομαι φωτίζομαι Нвб просветя се ОА АК ЕтМл БТР АР