Старобългарски речник
просадт 
просадт -просаждѫ -просадш св Пробия, прокъсам, скъсам ꙇ нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно ново. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑбнѫтъ. нъ вно новое въ мѣхꙑ новꙑ лѣт М Мк 2.22 З. Срв.Лк 5.37 Изч М З Гр ῥήγνυμι Нвб Ø