Старобългарски речник
пророьскъ 
пророьскъ -ꙑ прил 1. Пророчески, който принадлежи на пророците горе вамъ кънжънц  фа(р)сѣ ꙇ ѵпокрт. ѣко ꙁждете гробꙑ пророьскꙑѩ ꙇ красте ракꙑ праведьнꙑхъ М Мт 23.29 ЗI дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ.  ѧже вьсѫдѹ господьнꙙ црькъв вьꙁвеселшꙙ  ѹвꙙꙁошꙙ С 319.2 дрѣво жꙁн стъ вьсѣмъ дръжꙙштмъ сꙙ ѧ. се дрѣво пророьскомъ окомь вдѣвъ еремꙗ С 353.1 не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо. не тольма прмьтъ ѹста пророьска. ꙗкоже кротъкꙑхъ  тхꙑхъ ловѣкъ С 383.20 2. Който се отнася до пророците аште бо бꙑ не бꙑло покаꙗньꙗ. како даудъ по дарѣ пророьстѣмъ. по цѣсарьств. по сьвѣдѣтел҄ьствѣ владꙑьн҄ ... проштен толцѣмъ грѣхомъ прѧ С 526.19—20 3. Който се отнася до пророческите книги нъ тъѭ  словесꙑ пророьскꙑм  ꙁаконънꙑм. акꙑ лствмь красꙙште сꙙ С 346.17 4. Като същ. пророьско ср ед Пророчество, предсказание дъⷭ҇ пррское събъⷭ҇ Е 30б 2 дъⷭ҇ пррское събꙑстъ Е 31а 13 кън҄гꙑ пророьскꙑѩ αἱ γραφαὶ τῶν προφητῶν, γραφαὶ προφητικαὶ Пророческите книги в Стария завет се же вьсе бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кън҄гꙑ пророьскꙑѩ. тъгда ѹенц вьс оставльше  бѣжашѧ М Мт 26.56 З А СК лѣтꙑ вѣнꙑ. ѹмлъанѣ ꙗвлъш сѧ нꙑнѣ. кнгам же пророъскам. по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣрꙑ Е 4б 9 по пророьскѹмѹ κατὰ τὸν προφήτην Както е проречено, както е казано в пророчеството коньнѣ же  на кръстъ прведошꙙ . нъ гь нашꙿ їу хь не подражлъ. ꙁлобѫ хѹлънꙑхъ ждовъ. нъ  плешт сво даꙗше на ранꙑ. по пророьскѹмѹ.  лантѣ сво на ꙁаѹшеньꙗ С 481.3—4 М З А СК Е С Гр [τῶν] προφητῶν προφητικός [τῆς] προφητείας ὁ προφήτης προφητικῶς пророъскъ Нвб пророчески ОА ВА АК ЕтМл БТР АР