Старобългарски речник
проповѣдат 
проповѣдат -проповѣдаѭ -проповѣдаш несв 1. Проповядвам, прогласявам [учение, религиозни догми, нравствени правила] ꙇ прохождаше съ градꙑ вьсѧ  вьс. ѹѧ на соньмштхъ хъ. ꙇ проповѣдаѩ евнћле цсрствѣ. ꙇ цѣлѧ вьсѣкъ недѫгъ ꙇ вьсѣкѫ ѩꙁѫ вь людхъ М Мт 9.35 З А СК ходѧще же проповѣдате глще. ѣко прблж сѧ цсрстве нбское М Мт 10.7 З А СК бꙑстъ оанъ кръстѧ въ пѹстꙑн. ꙇ проповѣдаѩ кръштене покааню. въ отъпѹштене грѣхомъ М Мк 1.4 З А СК Б нъ прде  спе нꙑ. ꙇсповѣдаемъ благодѣть. проповѣдаемъ мⷧсть. не тамъ благодѣанѣ СЕ 4b 7—8 въ обраꙁъ огньномь ѩꙁꙑкомь. на стꙑѩ твоѩ аплꙑ. ꙇꙁлѣлъ ес. проповѣдат отъпѹщене дръжѧщмъ. ꙇ дръжмꙑмъ. бжемь твомь ꙁаконоданемь СЕ 64b 9 ꙇ ов скотънѫѭ жрътвѫ. ові же бжію тѣлѹ жрътвѫ прношахѫ. нъ іюдѣісхожденье. еже отъ ећѵпта помнѣахѫ. а ꙇже отъ поганъ. ꙇꙁбавленье. ꙇже отъ лъсті проповѣдахѫ К 13b 23—24 ѹклон сꙙ отъ н҄хъ. нѹждѫ себѣ сътворвъ.  їнѣмъ прѣжде жьдѫштїмъ. проповѣдат слово бе съблаꙁна С 24.18 стꙑ же кононъ съ многомъ прѣштенмъ. въсꙿпрѣтівъ кѹмрѹ стоѧштѹѹмѹ рее. глагол҄ м тꙑ кꙿто стъ бъ. тꙑ л. л же мꙿноѭ проповѣдамъ С 34.25 како бо. можааше ште съмрьтьнъ плодъ сътворт. їсѹ пршъдъшѹ.  вьскръсен мров проповѣдаѭштѹ С 351.23— 24 2. Предвещавам, възвестявам, предсказвам ꙇ проповѣдааше глѧ. грѧдетъ крѣпле мене въ слѣдъ мене. емѹже нѣсмъ достонъ поклонь сѧ раꙁдрѣшт. ремене рѣвемъ его М Мк 1.7 З А СК Б відѣхъ сѧтъ црквь бжѭ. ꙇ молті въжделѣхъ. поꙁнахъ отъ псаньѣ внѫ. відѣхъ осѫжденье етеро. цѣсарствіе проповѣдаѭште К 11а 34—35 аште нѣстъ огн҄ь подъ ꙁемл҄еѭ. тѣмъ проповѣдаѭ вамъ. о бѫдѫштмъ огн҄емъ бꙑт сѫдѹ отъ ба С 129.12 вдте л вьꙁлюбьн ... како бож свѧтꙑ дѹхъ. свꙙтꙑм свом. акꙑ ѹже сѫшта. хотꙙштаꙗ бꙑт проповѣдааше С 323.11 сего дѣлꙗ горьн҄. ꙁемьно съпасен проповѣдаѭште поꙗхѫ. стъ стъ стъ гь саваѡѳъ С 322.8 ѹмьръшхъ отъ вѣка стꙑхъ. вьскрьсѫ проповѣдаѭштꙙ. трдневно гне вьскрьсен С 471.4 сеѧ ѹбо рад внꙑ  ребра прободена бꙑваѭтъ хрстова. да  прѣжде реенаа станѫтъ.  танаа крьштеньꙗ проповѣдана бѫдѫтъ С 483.2 3. Разказвам онъ же шедъ наѧтъ проповѣдат мъного. ꙇ прност слово М Мк 1.45 З ꙇ де  наѧтъ проповѣдат въ декапол елко сътвор емѹ съ. ꙇ вьс двлѣахѫ сѧ М Мк 5.20 4. Разгласявам, разпространявам ꙇ ꙁапрѣт мъ да нкомѹже не повѣдѧтъ. елкоже ꙇмъ тъ ꙁаповѣдааше. он пае ꙁлха проповѣдаахѫ М Мк 7.36 З А СК Б въꙁврат сѧ въ домъ тво.  повѣда елко т сътвор бъ. ꙇ де по вьсемѹ градѹ. проповѣдаѩ елко сътвор емѹ съ М Лк 8.39 З А СК тако небесьско жт прѣподобьнааго отьца нашего саак҄а. вьсѫдѹ же  вьсѣмо проповѣдамо. на агг҄ельско се жт многꙑ прведе С 206.27 гостньц хъ слꙑ проповѣдаахѫ. пѫт хъ цѣльбꙑ пѫтьнкомь проповѣдаахѫ. вьса юдеа спльн сꙙ благодѣан С 323.23, 25  сътворвъ тꙋ цѣл҄енъ. менемъ сꙑ серг҄ї. по цѣл҄ен многꙑ дꙿн тѹ благодарꙙ  хвалꙙ.  проповѣдаѧ хса ба нашего.  двꙙ сꙙ правьднааго же къ богѹ дръꙁновен С 555.28—29 5. прич сег страд a) Като прил. проповѣдамꙑ a) Който е проповядван, възвестяван  аште ꙁлѣꙁеш ꙁꙿ огнꙗ беꙁъ врѣда. вѣрѹмъ отъ тебе проповѣдамѹѹмѹ бѹ С 540.21—22 проповѣдамꙑ м ед ὁ κηρυσσόμενος Този, който е провъзвестен; прогласеният не раꙁѹмѣшꙙ агг҄елꙑ славмааго.  пророкꙑ проповѣдамааго. С 334.9 прѣжде проповѣдат προανακηρύσσω Предсказвам, предвещавам н л ꙁахарꙗ свꙙтꙑмъ дѹхомъ прѣжде проповѣда радость сѡнѹ. радѹ сꙙ глагол҄ꙙ ꙁѣло дьшті сѡнꙗ С 337.2 сѫпротвь проповѣдат ἀνακηρύσσω Известявам, съобщавам противоположното кꙑ л обрꙙштѫ сходъ словѹ. акꙑ  жва проповѣда омѫ нъ гробь сѫпротвꙿ проповѣдаетꙿ С 508.18—19 проповѣдат сѧ М ЗI А СК Б СЕ К С Гр κηρύσσω προκηρύσσω εὐαγγελίζω καταγγέλλω ἀγγέλλω διαγγέλλω καταμηνύω μαρτύρομαι ἀείδω Нвб проповядвам ОА ВА АК ЕтМл БТР АР Срв проповядам остар ВА АК НГер ЕтМл