Старобългарски речник
проповѣдатель 
проповѣдатель -ꙗ м Проповедник, възвестител не домꙑшлѣахѫ же сѧ раꙁбоінікъ съ хмь распінаѭште. ꙇ творѧште і проповѣдатель цѣсрствію. распѧтаго помѣні бо мѧ сѧтъ гі К 11а 21—22 большъм творіші ꙇсправленье. поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші. проповѣдатѣлѣ момъ юдесемъ. твоѩ слѹгꙑ готоваеші К 12а 23 Изч К Гр κῆρυξ проповѣдатѣлъ Нвб Срв проповедник. ОА ВА НГер ЕтМл БТР