Старобългарски речник
пропадь 
пропадь - ж Пропаст, бездна [образно] ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам  вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ. къ намъ прѣходѧтъ М Лк 16.26 Изч М Гр χάσμα Нвб пропаг’е ’трапове места където почвата е пропаднала’ диал ДА Срв Пропадница МИ Пропадналото МИ ЙЗах,Кюст.кр