Старобългарски речник
проност 
проност -проношѫ -проносш несв проност слово δυαφημίζω τὸν λόγον Разгласявам, разпространявам, известявам онъ же шедъ наѧтъ проповѣдат мъного. ꙇ проност слово. ѣко к томѹ не можааше ѣвѣ въ градъ вьнт. нъ вьнѣ въ пѹстѣхъ мѣстѣхъ бѣ. ꙇ прхождахѫ къ немѹ отъ въсѫдѣ М Мк 1.45 З Изч М З Нвб пронеса [се] ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА