Старобългарски речник
пронст 
пронст -проньꙁѫ -проньꙁеш св проньꙁнѫт -проньꙁнѫ -проньꙁнеш проньꙁꙑ божьꙗ ребра ϑεόπλευρος Който е пронизал Божиите ребра  свома рѫкама мѹ нераꙁдрѣшьнаꙗ ѫжа желѣꙁнаꙗ. ꙗко воскъ расквьръ.  копьмъ пронъꙁъшѹѹмѹ бжꙗ ребра. бесплътъно срьдьце мѫтелю прободъ С 462.21—22 Изч С пронъꙁнѫт Нвб пронижа, пронизвам НГер ЕтМл БТР АР