Старобългарски речник
промꙑслт 
промꙑслт -промꙑшлѭ -промꙑслш св Промисля, обмисля їс же ловѣколюбьць сꙑ. хотꙙ промꙑслт ꙁа свого сътвореньꙗ. вьсе пострада насъ дѣл҄ьма. да мꙑ отъ осѫжденьꙗ свободь бѫдемъ С 484.2 Изч С Гр προνοέομαι Нвб промисля, промислям, промишлявам остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР