Старобългарски речник
прокоп 
прокоп -ꙗ м ЛИ Прокопий — мъченик в Палестина, обезглавен от имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 8 юли мⷺца юⷧ҇ ѕ҃ стаго мⷱка прокопа А 150 b З Изч А Гр Προκόπιος Нвб Прокопий, Прокоп, Прокопия Дюв