Старобългарски речник
прокопат 
прокопат -прокопаѭ -прокопаш св Прокопая, пробия дупка ꙇ не могѫште прстѫпт къ немѹ ꙁа народъ. отъкрꙑшѧ покровъ деже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсшѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше М Мк 2.4 З А СК прокопашѩ [глоса към прігвоꙁдшѩ] прігвоꙁдішѩ ноѕѣ моі і рѫцѣ моі ( вж. Север, с. 26, бел. под линия) СП 21.17 Изч М З А СК СП Гр ἐξορύσσω ὀρύσσω Нвб прокопая, прокопавам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР прокопам диал БТР ДА