Старобългарски речник
прок҄менъ 
прок҄менъ -а м Прокимен — два кратки стиха от псалтира, чието изпълнение предхожда четенето на евангелието, апостола или паремиите щ марⷮ҇ ҃ г҃. на рдство хво. проⷦ҇ глаⷭ҇ г҃ А 158а 8 а се входъ. снованѣ его на горахъ стꙑхъ. до. до ѣковлъ. проⷦ҇. глаⷭ҇. г҃. велтъ дша Е 27а 16 тѣмже не прѣста ꙁа нꙑ млѧщ. дръжава  прїбѣжще дшамъ нашїмъ. проⷦ҇ (глаⷭ҇). д҃. стмъ еже сѫтъ на ꙁе. прѣдъꙁрѣхъ гѣ. къ евреѡм Е 28б 10 каменемъ побен. бꙑстъ. прокмен. глаⷭ҇. ҃ (в)ъ всѫ. ꙁемлѫ. сⷯ҇. нбса спо. апстлъ къ корентем Е 38б 10 моⷧ҇ на поклонене кол҄ѣнома. бꙑваѭщ. въ стѫѭ пѧтьдесѧтьнцѭ. на еспернѣ. по прокмен҄ѣ. слѹⷢ҇. рееⷮ҇ СЕ 59b 17—18  бꙑваⷮ҇е. сѣдене. прⷦ҇о глⷭ҇а б҃ помлѹ мѧ бже по велцѣ мⷧ҇ст тво [!] стⷯ҇.  по многꙑмъ щедротам. ьⷮ҇ць апⷧ҇о СЕ 99b 17 А Е СЕ От гр τὸ προκείμενον Нвб прокимен църк ВА