Старобългарски речник
прокаꙁьлѣт 
прокаꙁьлѣт -прокаꙁьлѣѭ -прокаꙁьлѣш несв Правя заговор, заговорнича против някого събравъше же сꙙ вьс въ жлште жьрьца свого.  много мꙑслвъше  прокаꙁьлѣвъше. конььнѣе еднъ ѧшꙙ сьвѣтъ С 514.30 Изч С Гр μηχανάομαι Нвб Ø