Старобългарски речник
прокаꙁвъ 
прокаꙁвъ -ꙑ прил Ласкав, ласкателен, лъстив бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсьцѣ дшꙙ прѣльштаѧ С 214.25 Изч С Нвб Срв проказен ’лош’ ОА ВА ДА