Старобългарски речник
продльжат сѧ
продльжат сѧ
-продльжаѭ сѧ
-продльжаш сѧ
несв
Продължавам, трая дълго
т аште ѹсьнѫ цѣлѣтъ. не тол҄м богоьстьно отъвѣшташꙙ. лм враьбьно. сънъ бо не ѹѭштхъ себе. врѣждатъ продлъжаѧ сꙙ
С
314.14—15
Изч
С
Гр
ἐπεκτείνομαι
продлъжат сꙙ
Вж. при
продльжат
Нвб