Старобългарски речник
продаꙗт 
продаꙗт -продаѭ -продаш несв 1. Продавам [предмет, стока и под.], давам нещо срещу заплащане такожде  ѣкоже бꙑстъ вь дьн лотовꙑ. ѣдѣахѫ  пѣхѫ. кѹповаахѫ  продаѣахѫ М Лк 17.28 подобъно естъ цсрстве нбское. съкровщю съкръвенѹ. (на) на селѣ. еже обрѣтъ лвкъ съкрꙑ. ꙇ отъ радост его детъ. ꙇ вьсе елко матъ продаетъ. ꙇ кѹпѹетъ село то М Мт 13.44 З на трехъ десꙙтехъ сьребрьнцѣхъ продаш ... їюдо. отъмло тꙙ стъ сьребролюбьства пꙗньство С 425.27 пакꙑ ѹенкъ продатъ.  ꙁаконѹ вꙑкнѫвъш кѹпѹѭтъ С 425.3 Образно. їюдо ... къгда л с навꙑкнѫлъ продаꙗт свѣтъ да тъмѫ кѹпш С 425.30—426.1 Стесн.Продавам някого в робство. къгда с вдѣлъ господна рабомъ продама С 425.30 2. Прич. сег. деят. като същ. продаѭште м мн οἱ πωλοῦντες, οἱ κολλυβισταί, οἱ τραπεζῖται Тези, които продават, търгуват; търговците еда како не достанетъ намъ  вамъ. ꙇдѣте же пае къ продаѭщмъ  кѹпте М Мт 25.9 З. Срв. С373.19 С369.10  въшедъ съ въ цркⷡ҇ъ. наѧтъ ꙁгонт продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭщѧѩ в цркве М Мк 11.15 З. Срв.Лк 19.45 М, З;Мт 21.12 М З ЗП  всѧ ꙁгьна цркве. овцѧ же  волꙑ  продаѭщімъ расꙑпа сьребро  дъскꙑ спⷭроврьже А Йо 2.15 подоба т бѣ положт сьребро мо прѣдъ продаѭштм С 377.8 на малѣ продаꙗт ὀλίγου πιπράσκω Продавам евтино поꙿто сце на малѣ продаш. небесе  ꙁемнаго творца. же на длан ностъ вьсе С 425.15 М З А СК ЗП С Гр πωλέω πιπράσκω Вж. при продат Нвб