Старобългарски речник
прогнѣват 
прогнѣват -прогнѣваѭ -прогнѣваш св 1. Разгневя, огорча, предизвикам гнева на някого ї въсел въ селѣхъ іхъ колѣна ілева. їскѹсішѩ і прогнѣвашѩ ба въшьнѣго. і съвѣдѣніѣ его не съхраншѩ СП 77.56 їскѹсішѩ ба ї стаго їлева прогнѣвашѩ СП 77.41 їꙁведе водꙑ їс камене. ї ніꙁъведе ѣко рѣкꙑ водꙑ. ї пріложішѩ пакꙑ съгрѣшіті емѹ. прогнѣвашѩ вꙑшьнѣго въ беꙁводьнѣ СП 77.17 сѫд і да отъпадѫтъ отъ мꙑсле своіхъ. по мьножьствѹ неьстіхъ. вꙑріні ѩ ѣко прогнѣвашѩ тѩ гі СП 5.11 мъножіцеѭ іꙁбаві ѩ. ті же прогнѣвашѩ і свѣтомъ своімъ СП 105.43  дастъ імъ прошенье іхъ.  посъла сꙑтостъ въ дшѩ іхъ.  прогнѣвашѩ мосѣа въ стану.  аарѡна стааго гнѣ СП 105.16  не въꙁгнѫша сѧ мноѭ грѣшънкомь. ꙁане прогнѣвахъ ѣрость твоѭ. ꙇ ꙁъло прѣдъ тобоѭ сътворхъ СЕ 79а 6—7 2. Прич. сег. деят. като прил. прогнѣваѩ παραπικραίνων Който е разбунтуван, бунтовен, размирен да не бѫдѫтъ ѣко отьці хъ. родъ стопьтівъ  прогнѣваѩі. родъ іже не ісправі сръдьца своего. ї не въвѣрі съ бмъ дха своего СП 77.8 3. Прич. сег. деят. като същ. прогнѣваѭще м мн οἱ παραπικραίνοντες Тези, които са се разбунтували; бунтовници, размирници о его на ѩꙁꙑкꙑ прꙁраете. прогнѣваѫще да въꙁнесѩтъ сѩ въ себѣ СП 65.7 їꙁводѩ окованꙑѩ мѫжьствомь. тако прогнѣваѭщѩѩ жвѫщѩѩ въ гробѣхъ СП 67.7 СП СЕ Гр παραπικραίνω παροργίζω παροξύνω Нвб прогневя [се], прогневявам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР