Старобългарски речник
прогласт 
прогласт -проглашѫ -прогласш св 1. Проглася, изрека пророчество, кажа пророчески думи; предскажа ті вамъ бѫдѫтъ сѫдьѩ по гнѹ словесі добрѣ ѹбо сего раді прогласі. о васъ ісаі. пророкъ глѧ. не нꙑнѣ постꙑдітъ сѧ іѣ(..)въ ні нꙑнѣ ліца прѣложітъ ꙇлъ К 1а 8 се бо пророкъ прѣжде ꙁдалее проглас. дадꙙтъ сꙙ рее кн҄гꙑ пеатълѣнꙑѧ. мѫжѹ ѹмѣѭштѹ кн҄гꙑ С 246.29 2. Запея, започна да пея съ естьѭ ꙇ отрокꙑ намъ д(..)іте ꙇ мꙑ съ нім въспоемъ новꙑмъ ѩꙁꙑкомь пѣснъ еванћлскѫѭ (...) ѹенѹѭ боѹгод(.)нѣ ꙇ т намъ ꙁаънѫтъ ꙇ т прогласѧтъ новоѭ пѣснь К 1а 29 Изч К С Гр προαναφωνέω прогласіт Нвб проглася, прогласявам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА