прѩт -прмѫ -прмеш св 1. Взема, поема, хвана, уловя с ръка съ хлѣбъ блгслвештъ прѣлом.  дастъ мъ рее. прмѣте се естъ тѣло мое М Мк 14.22 З.Срв. СЕ 46b 9 прде же с. ꙇ прѩтъ хлѣба  дастъ мъ М Йо 21.13 З А СК ꙇ прметъ отъ него пръвѣе рѣ.  петъ прѣдъ вꙿсѣм СЕ 20а 23  по веер премъ ашѭ СЕ 46b 12 въꙁъм нѫжѧ. ꙇ въдажд м ѩ.  егда въдастъ емѹ ножѧ. премъ ѩ. ппъ глетъ емѹ СЕ 96а 19 ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба К 1а 32  прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ С 9.7  прмъ кнꙙꙁъ кн҄гꙑ цѣсарꙙ. сѣдъ на сѫдшт С 174.25 вѣс л ѹбо кого прѧтъ прстѫпл҄ь къ кръстѹ.  сьнемь сѹса. вѣс л ѹбо кого понесе С 456.10—11 2. Приема нещо, което ми е поднесено, дадено бже ... премꙑ кадло ꙁахарꙑно. ꙇ лѩ вѣрънааго. вꙿсеплодъное СЕ 15b 10 тако прм ꙇ сѭ жрътвѫ. въ вонѭ благоѫханѣ СЕ 15b 12 прїм даръ мо недостонааго раба твого С 110.5 Образно. ьто въꙁдамь гю. ꙁа вьса ѣже въꙁдастъ мнѣ. ашѫ спенѣ прімѫ. ї імѩ гне пріꙁовѫ СП 115.4 продетъ блаженъхъ страсть ... огню прѣдан бꙑшꙙ вода хъ прѧтъ С 94.18 ѡле блажен ѧꙁꙑц. лко хъ стꙑ тъ гласъ спѹстшꙙ. же въꙁдѹхъ прмъ свꙙштенъ бꙑстъ С 86.7 Заема [служба и под.]. постав  блаженꙑ сава. сокаѭ ... прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ  съ радостѭ слѹжааше С 284.8  сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн С 280.16 3. Приема [храна, течност и под.], изям, изпия егда же прѩтъ оцьта съ. рее. съвръш сѧ. ꙇ прѣклонь главѫ прѣдастъ дхъ М Йо 19.30 З А  рее к нма агг҄елъ. прмѣта отъ прѣдълежꙙштхъ прѣдъ вама брашънъ. ꙗже посъла вамъ господь богъ С 182.12 свꙙтаꙗ же благословста господа.  тако прѧста брашъна С 182.16 4. Получа, сдобия се аꙁъ полагаѭ ѭ о себѣ ... сѭ ꙁаповѣдь прѩсъ отъ отца моего М Йо 10.18 З А съ пріметъ благословественье отъ ба СП 22.5 прѩсомъ бже млость твоѭ. посрѣдѣ людеі твоіхъ СП 47.10 отъ самого ба премъ съ вꙑше бжѫ сїлѫ Е 35б 4 нкътоже бо ѹкрадъ ьто господа своего. ꙇ таѩ млостꙑнѭ прметъ СЕ 68b 18—19 достонънꙑ трѹдъ свохъ дарꙑ прмъ С 272.26 дьнесь ꙁаповѣд прѧ самовластьнꙑѧ. дьнесь спаде с породꙑ С 429.14 5. Приема, посрещна, допусна някого до себе си въ своѩ прде. ꙇ сво его не прѧшѧ М Йо 1.11 З ѡсфе снѹ двⷣъ. не ѹбо сѧ прѩт еѧ. марѩ женꙑ твоѩ М Мт 1.20 А СК Б хотѣахѫ же  прѩт въ корабь М Йо 6.21 З А егда же прде въ галлѣѭ прѩсѧ  галлѣане М Йо 4.45 З ї далъ мі есі ꙁаштіщенье спньѣ і десніцѣ твоѣ пріѩтъ мѩ СП 17.36 прілѣпе дша моѣ по тебѣ. мѩ же пріѩтъ десні твоѣ СП 62.9 прм влко. ѣко щедръ. ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще СЕ 84а 8 пршъдъ арꙿхеппъ ... вьсѣмъ вьнѣ града обрѣтъшемъ сꙙ. прѧшѧ го крьстꙗн съ многоѭ радостѭ С 540.2—3 онъ же прмъ его оглас го словесꙑ дховънꙑм  бѣаста оба на многа лѣта тъно въꙁдръжан дръжꙙшта С 547.20 гѹменъ ... прѧ  къ себѣ.  бѣаше с н҄мъ прѣбꙑваѧ С 275.8  прѣбꙑвъ тѹ врѣмꙙ много. молꙗаше стааго. прѧт го каѭшта сꙙ  пекѫшта сꙙ С 564.1—2 6. Приема, приобщя към себе си отць моі і маті моѣ оставісте мѩ а гъ прѩтъ мѩ СП 26.10 Срв. СП117.13 не отъврат влко. лца твоего гнѣвомъ отъ насъ. нъ прм нꙑ въ твое клюбе беꙁгрѣшъне СЕ 86а 8 Приема свето причастие, причестя се. съподоб  неосѫжденꙿно прѧт страшнꙑхъ танъ ꙇ бесъмрътънꙑхъ танъ. естънааго тѣла  кръве ха твоего СЕ 22b 16 съ такоѭ ѹбо мольбоѭ  дѹшеѭ. небесьнꙑѧ танꙑ прмемъ С 507.20 Приобщя се към религия; възприема идеи, възгледи и под. опослѹшаѭтъ л т. прѧ л тꙑ га. въ ко рѫцѣ вь н҄еже вьсхꙑт ꙁаложено мѣнье С 512.4 Приема, повярвам. архагг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ.  вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово ... веде го къ водѣ С 25.10 да тъгда  ваше слово прмѫ. въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ С 500.28 нктоже отъ рѣ повѣд прностъ. нктоже мене прметъ твоꙗ повѣдаѭшта С 510.29 7. Приема, наследя, придобия дѣте благословьн отꙿца мого. прмѣте ѹготовано вамъ цѣсарьств С 446.29 Срв. С508.4 С19.26 кѹпно съ стꙑм мѫенкꙑ. съподобста сꙙ прѧт небесьско цѣсарьство С 213.19 Образно. съ вѣроѭ ꙇ любовьѭ. ꙇ ѹпъванемь. прѩт вѣнꙑ жвотъ СЕ 81b 19 въ днъ асъ. да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ С 256.1 8. В съчет. с някои същ. означава действие, назовано със съществителното [напр. сьмрьть прѩт — умра; осѫждень прѩт — осъден съм, получа присъда; мѫкѫ прѩт — подложен съм на мъчение и под.] поѣдаѭштхъ домꙑ въдовцъ. ꙇ непъщеванемъ далее молѧште сѧ. с прмѫтъ лше осѫждене М Мк 12.40 З ѣко тебе раді пріѩсъ поношеніе СП 68.8 да прмѫтъ абъе стѹдъ своі. глѫщеі мнѣ благо же благо же СП 39.16 нікътоже не ꙇмꙑ ꙁълобꙑ въ ѹмѣ. да не осѫжденье прꙇметъ К 8а 31—32 како бесплътънꙑ въпльт сꙙ. како немѫенꙑ мѫкѫ прѧтꙿ. како сѫд на сѫдшт ста С 459.4 пож же по цѣл҄енї бол҄е ҃ лѣтъ. ѧже съдравъ сътвор. н дꙿного постраданьꙗ прмъ. прѣжде бꙑвъшꙙѧ мѹ ножьнꙑѧ болѣꙁн С 564.28 он же отъвѣштавъше рѣшꙙ. такожде послѣдьн҄ѫѭ съмрьть да прмѫтъ С 62.17 съподоб мꙙ скѹшен мѫкъ прѧт. ꙗко да  аꙁъ скѹшенъ бѫдѫ С 78.22 по божї же любꙿв се мꙑ ...  вꙙꙁан бꙑт  жегом.  вьсѣкъ обраꙁъ мѫкꙑ прѧт С 88.26 дѣвоѭ бо бѣ еуа. не ѹбо бѣ мѫжа поꙁнала гда прѣльсть прѧтъ С 489.10 не срамьꙗѭ сꙙ плътънꙑм свом стрѹпꙑ. ѧже смъ прѧлъ вашхъ дѣлꙗ стрѹпъ С 503.13 аꙁъ н дноѧ же внꙑ обрѣтаѭ о ловѣцѣ семь ... оп҄львань. беьстꙗ прѧ С 436.20 с ѹбо мѫен бꙑшꙙ. тъгда скръб прмъше многꙑ.  въ подвꙁан мѫеньстѣѣмъ съконьашꙙ сꙙ С 256.15 аште кꙿто прѣобідтъ мꙙ мѹ. недалее прїметъ мьсть С 40.7—8 сьдѣствѹѭштѹ мѹ  блаженѹѹмѹ антоню. сътвор мѹ хꙑꙁнѫ особь да скѹсъ прметъ бѣсовъскъ С 171.9  прходтъ мръ окꙑ агг҄елъ.  страсть прѧ.  страстьмь сѫпротвтъ сꙙ С 508.22 самъ бо на себѣ нштетѫ прѧ.  вьптъ С 341.13—14 9. Приема, придобия [вид, образ и под.], преобразя се стргѫщааго сѧ ... ха рад хощѭ прѩт обраꙁъ сь СЕ 96а 16 своеѭ л волеѭ хощеш стꙑ аћлскꙑ обраꙁъ прѩт СЕ 96а 12—13 бъ ... прде на ꙁемлѭ. обраꙁъ раба премъ. въ подобь л бꙑвъ СЕ 4b 1 тебе рад господь сꙑ. прѧхъ обраꙁъ тво раба С 468.30 въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе ангельскꙑ владꙑка. пльть прѧтъ богъ слово.  ловѣкъ ꙗвьꙗше сꙙ. съобраꙁьнъ  равностьствьнь оцѹ С 480.10 10. Приема, отнеса се благосклонно към нещо, възприема глꙑ ѩже далъ ес мьнѣ дахъ(ъ) намъ. ꙇ т прѩсѧ  раꙁѹмѣшѧ вꙑстнѫ. ѣко отъ тебе ꙁдъ М Йо 17.8 З А СК молмъ гі схе сне бже. прм мⷧ҇отвѫ.  поклонене раба твоего сего СЕ 33b 19—20 прем ꙁъване слѣпѹю. ꙇ поклонене ꙁовѫщюмѹ тѧ СЕ 33b 13 прм гі мⷧтвꙑ нашѧ СЕ 16а 20  сьповѣдаста срьдобол҄ свое ... он же весело прмше слово наꙙшꙙ скат стааго еппа С 536.19 распрострѣте ѹбо мол҄ѫ вꙑ сꙙ вашꙙ ѹмꙑ.  сь тхостѭ прмѣте хѹдаа моꙗ словеса С 498.21 вѣрънаꙗ же та мѫжа молꙗста сꙙ м(ѹ) съ слъꙁам. прѧт мол҄ен ю С 203.21 слꙑште ѡ боголюбьц. ьстьно  благо послѹшан. отврьꙁѣте о вашхъ срьдецъ.  съ тхостѭ прмѣте С 55.26 Изслушам, послушам. тъгда томтел҄ь сладьцѣ прмъ вадвъшꙙѧ тꙑѧ. отъвѣшта глагол҄ꙙ шъдъше прведѣте м  С 215.11 Харесам, одобря. ꙁде на мльанъно мѣсто ... въ дал҄ꙙ отъ манастꙑрѣ мѣсто прмъ сѣде ... етꙑр десꙙт же лѣтъ сътвор тѹ сѣдꙙ С 273.27 11. Позволя, допусна їѡсфе ... которꙑмъ бо страхомъ. бж пльт то съвлаш лент. кацѣмъ же говѣнмъ прѧтъ о трепештꙙ вьꙁрат С 456.20 12. За чувство — обхвана, обзема някого  ѹжасъ прѩ всѧ. ꙇ славлѣхѫ ба З Лк 5.26А подвжашѩ сѩ трепетъ прѩтъ ѩ СП 47.6 пеаль пріѩтъ мѩ отъ грѣшьнкъ. ѡставлѣѭшт їхъ ꙁаконъ твої СП 118.53  тѹ жвꙑ велко съмѣрен прмꙿ. отъсѣе отъ себе вьсꙙ своѧ вол҄ꙙ С 273.9 13. Прен. Схвана, осъзная вдѣхомъ рекшааго аꙁъ смъ вьскрѣшен  жꙁнь  їстна  вьскрьсенꙗ жꙁн  їстнꙑ. отъ жꙁн прѧхомъ С 499.17—18 прореень отъ ба прмь. въ пртꙿахъ рее С 534.1 Прен.Разбера, науча. въꙁпхъ ѹбѹѹжасъ сꙙ жде прѧхꙿ гь мо  бъ мо С 511.23 да свом ѫꙁам поꙁнаѭтъ ꙁнамаꙗ. да скѹшенмъ прмѫтъ ꙗже сътворшꙙ С 311.21 дноѭ не вѣрова. дноѭ обска. дноѭ въꙁвѣрова проповѣдан (!) ѹже же прѧ С 506.9 14. Прич. мин. деят. като прил. прмꙑ a) ὑποδεξάμενος Който е приел някого при себе си  прстѫпвъ къ мѫжѹ. прмꙑ го въ своѭ хлѣвнѫ братъ С 524.21 b) δεξάμενος, ὑπομεμενηκώς Който е изпитал, който е претърпял пае того прокѹдꙙтъ  погѹбꙙтъ. не свомъ стьствомъ. нъ недѫгомъ прмъшꙙѧ дѹшꙙ С 421. 21 по съблѫжден нъ въꙁвратвъшааго.  вь прѧтьꙗ мѣсто ꙁа блѫд сѫда. прложьша  ѹбо. бѣдѫ тѫ прмшааго мѫжа С 523.5 15. Прич. мин. деят. като същ. прмꙑ м ед прмъше м мн a) ὁ λαβών, οἱ λαβόντες Този, който е получил нещо [тези, които са получили нещо] ꙇ прстѫпь прмꙑ д҃ таланътъ М Мт 25.20 З А СК о премъшхъ десѧтъ мънасъ М 77а 16 дьвѣ бо прмꙑ дьвѣ прда С 376.6 b) ὁ λαβών Този, който е приел; този, който е признал прмꙑ его съвѣдѣтельство ꙁапеатьлѣ. ѣко бъ ст(не)ненъ естъ М Йо3.33 А c) Този, който е приел монашески чин  по сеⷨ҇ въпрашаеⷮ҇ поⷫ҇ премъшааго обраꙁъ СЕ 103а 5—6 d) ὁ καταδεξάμενος Този, който е допуснал някого до себе си апстле ... преметъ бо тѧ прпадаѫща. премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша Е 36б 9 e) ὁ δεξάμενος Този, който приема нещо, отправено към него како стъ рее тъьнъ молвꙑ сꙙ прмъшѹѹмѹ молтвѫ. с бо мол сꙙ. а онъ молтвѫ отъ молꙙштаꙿго сꙙ прѧ С 303.14 f) ὁ χρησάμενος Този, който си е послужил с нещо, използвал е нещо да навꙑкнеші. ѣко не дрѣво просто то лкѹ юдесъ бѣ вна. нъ прімꙑ дрѣво на побѣдѫ К 10b 14 благо прѩт εὐεργετέομαι Получа благодеяние, бивам облагодетелстван рабꙑ го ... велкааго дара сьподобьнꙑ.  таковааго. благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба С 631.3 власть прѩт ἐξουσίαν λαμβάνω Сдобия се със сила, власт понеже ѹбо подобааше.  главꙑ ꙁмьев съкрѹшт ... власть прмемъ настѫпат врагѹ ꙁм  скорꙿп Х IАб 16—17 въ [на] обьщень прѩт εἰς κοινωνίαν δέχομαι Приема, допусна до църквата нъ блюд сꙙ да не простш го.  да не прмеші го въ обьштен.  да не отрѣшш го отълѫенꙗ С 187.15 въ рѣвѣ прѩт ἔχω ἐν γαστρί Зачена, забременея се дѣва въ рѣвѣ прметъ.  родітъ сна.  нарекѫтъ мѧ емѹ енманѹль А Мт 1.23 вѣсть прѩт χρηματίζομαι Получа известие, указание, съобщение вѣстъ же пріемъ въ сѣнъ отіде въ странѫ галлескѫ А Мт 2.22 СК досаждень прѩт ὑβρίζομαι Отнасям се гордо, дръзко към някого ц ба нашего вꙑшьш сꙙ творте.  послѣдьн҄е досажден отъ насъ прмъше негодѹте С 88.18 дѹшѫ прѩт a) τὴν ψυχὴν λαμβάνω Убия, погубя събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ. пріѩті дшѫ моѭ съвѣшташѩ СП 30.14 b) τὴν ψυχὴν δέχομαι [ὑποδέχομαι], τὸ πνεῦμα ὑποδέχομαι За Бог — приема душите на умрелите прм дшѭ раба твоего сего СЕ 57b 22 послѣжде рекшѹ амнъ.  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ С 141.21 господ да отвръꙁѫтъ сꙙ небеса.  да прмѫтъ дѹшѫ раба твого С 254.16 женѫ прѩт Вляза в полово сношение а кꙿто похоть мꙑ. ꙇл лѫкавъствомь тѹждѭ женѫ прмеⷮ҇. в҃ лѣⷮ҇ да покаетꙿ сѧ СЕ 103а 22 ꙁракъ прѩт Прогледна, започна да виждам гласъ прѣстꙑ даѩ емѹ. ꙇ накаꙁа ѩ како отътолѣ аплствоват. тебѣ. ꙇ къде прѩт пакꙑ ꙁракъ сво СЕ 34а 20—21 коньць прѩт a) ἔχω τέλος Завърша, свърша въскорѣ  съборъ епскѹпъскꙑ конецъ прѧ на славѫ господа нашего ї(с) хса С 202.29— 203.1 b) λαμβάνω τέλος Умра адамѹ же отъ ослѹшанꙗ коньць прмꙿшѹ по девꙙт сътъ  тр десꙙт лѣтѣхъ С 9.24 наѧтъкъ прѩт a) τὴν ἀρχὴν ἐπιτελέω Положа начало тѹ бо наѧткъ пріѩтъ. ꙇ есо раді ѭ твортъ хъ. ѣко дрѹгаѣ вьса ꙁаконнаѣ съвръші К 6а 31 b) λαμβάνω τὴν ἀφορμήν Започна; получа начален тласък ꙗко  отъ того сѫтъ наꙙтъкъ прѧл дѣлѹ  многѫ благодѣть. мѣшꙙ  же вьсего мꙿ отъ того мьнꙙтъ С 376.24 небо прѩт ἐπιλαμβάνομαι τῶν οὐρανῶν Стана достоен за рая, постигна рая грѫб  некн҄жьнц бѣшꙙ. нъ обае пон҄еже поѹштен покаꙁашꙙ.  на польꙁѫ обьштѫѭ вьсе творшꙙ. того рад небо прѧшꙙ С 379.1 несоже врѣда прмъ ἀπαϑής Непострадал, невредим стꙑ ... оста ньсоже прмъ врѣда. ѫтрь сꙑ ѹ огꙿнꙗ С 23.4 обдѫ прѩт ἀδικέομαι Приема, понеса оскърбление даждъ м сего мрьтвааго да погребѫ. погребъшааго въ їѡрданѣ моѧ грѣхꙑ. о мрьтвѣ мол҄ѫ. отъ вьсѣхъ обдѫ прмꙿшꙋ С 455.14 отъвѣтъ прѩт a) χρηματίζομαι Получа знамение [свише]  отъвѣтъ пріемъше въ сьнѣ. не въꙁвратішѧ сѧ кь родѹ А Мт 2.12 СК b) ἀπόφασιν λαμβάνω Получа присъда повелѣ меемъ сѣшт свꙙтꙑѧ. прмъше же свꙙт отъвѣтъ. дошꙙ радѹѭште сꙙ  славꙙште господа С 180.26 пакость прѩт ἀδικέομαι, ἐπηρεάζομαι Пострадам, претърпя мъки [обиди, неправда] не давъ мꙿ пакост прѧт. ꙁбаввꙑ данла отъ ѹстъ львовъ.  сънабьдѣвꙑ мѡӱсѭ отъ рѫкꙑ фараѡн҄ꙙ С 179.7 мноꙁѣмъ рее аште похѹл҄енъ благословьѭ. аште пакость прмъ помол҄ѫ сꙙ ꙁа того С 379.25—26 прѩт врѣдъ ἀδικέομαι Пострадам, получа увреждане мѫтел҄ь же вдѣвъ свꙙтаꙗ. не прмъша врѣда нкакогоже. вьꙁбѣсвѣ сꙙ дастъ о н҄ею отъвѣтъ С 184.29—30 прѩт ꙁъло πάσχω δεινόν Пострадам въвръженѹ же бꙑвъшꙋ ... сак҄ѹ. въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ. прѣбꙑстъ цѣлъ. не прмъ нкакогож(е) ꙁъла С 193.24—25 прѩт крьстъ сво λαμβάνω τὸν σταυρὸν ἐμαυτοῦ Приема кръста си, покоря се на съдбата, присъдата си ꙇ же не прметъ крста своего  въ слѣдъ мене грѧдетъ нѣстъ мене достонъ М Мт 10.38 З А прѩт на рѫкѹ δέχομαι εἰς τὰς ἀγκάλας, ἀγκάλαις ὑποδέχομαι, ἐπὶ χειρῶν αἴρω Прегърна, взема някого в обятията си ꙇ тъ прѩтъ е на рѫкѹ своею М Лк 2.28 З А СК ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба К 1а 32 прѩт польꙃѫ ὠφελέομαι Получа, придобия полза от нещо въ на ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ. добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца. а не брашнꙑ. отъ нхже не прѧшѧ полъꙃѫ хождъше Е 33б 17—18 прѩт съдравь [цѣл҄ень] Оздравея, стана здрав въꙁꙿдвгн ꙇ нꙑнѣ. отъ ложа немощьнааго брата нашего. ꙇꙁвол дат емѹ. прѩт съдраве СЕ 39b 19 вь нхъже множаш болѣꙁн бѣшꙙ. на вдѣн пршъдъш.  благословешень  полѹень  цѣленью прѧшꙙ С 568.6 ранꙑ прѩт a) μαστιγόομαι Получа рана, бивам наранен і съ лкꙑ не прімѫтъ ранъ СП 72.5 b) μάστιγας λαμβάνω, ἀγῶνα βασάνων δέχομαι Бъда бичуван, бъда мъчен жъреш л  поклонш сꙙ сльньцѹ  огню  водѣ ... л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ С 261.22 ꙁаѹшенъ бꙑстъ. ранꙑ прѧ. нь нмьже сꙙ посрам С 436.3 ранꙑ прмъш ж ед ἡ πληγάς δεξαμένη Тази, която е наранена цѣл многꙑ отъ дꙗвола прмꙿшѫ ранꙑ С 392.13—14 ꙗꙁвѫ прмъ τραυματισϑείς Ранен, наранен о мрьтвѣ мол҄ѫ осѫжденѹ бꙑвъшѹ отъ свобожденꙑхъ. оть н҄его. пштѫ оцъта напонѹ. отъ цѣлѣвъшхъ. отъ н҄его ꙗꙁвѫ прмꙿшѹѹмꙋ С 455.20 М З А СК Б ЗП О Е СП СС СЕ ТФ С ЗЛ Х Гр λαμβάνω προσλαμβάνω προσλαμβάνομαι ὑπολαμβάνω ἀντιλαμβάνομαι ἀπολαμβάνω μεταλαμβάνω καταλαμβάνω ἀναλαμβάνω ἐπιλαμβάνω ἐπιλαμβάνομαι παραλαμβάνω συναντιλαμβάνω δέχομαι ὑποδέχομαι παραδέχομαι προσδέχομαι καταδέχομαι ἀποδέχομαι ἀναδέχομαι εἰσδέχομαι αἴρω κομίζομαι δράσσομαι ὑπομένω πάσχω ἔχω κληρονομέω ἀπολαύω ἐπισπάομαι ἀμείβομαι ἀνέχομαι ἀπονίναμαι δέομαι εἴκω καρπόομαι κρατέω οἰκειόομαι τυγχάνω ὑπάγομαι φέρω χράομαι ὑποφέρω ὑφίσταμαι κατέχω ἀσπάζομαι προσάγω πιστεύομαι συναντιλαμβάνομαι εἰμί διανομή [вар. μανϑάνω μεταλαγχάνω] пріѩт прїѩт прѧт пріѩті Нвб приема ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА