Старобългарски речник
прѧщат 
прѧщат -прѧщаѭ -прѧщаш несв Приобщавам се към някого, свързвам с някого [образно] благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне ... въ мꙙ га ба стнна ... ꙗкоже родвꙑ го обьште бо цѣсарьств. а не вьнѣ тоѧ ьст сꙑнов слово прꙙштамо стъ С 327.19 Изч С Гр προσκληρόω прꙙштат Вж. при прѧщат сѧ Нвб