Старобългарски речник
прнт 
прнт -прнѭ -прнш св Присъединя, причисля някого аще хощеш. да т ослабмъ. еще мало врѣмѧ скѹс сѧ. ѡⷮ҇вѣⷮ҇. н ѹбо помлѹте мѧ ха рад. недостонааго.  братрь прнте мѧ СЕ 92а 25 Изч СЕ Нвб Срв причиня ’стана причина’ ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР причиня ’направя’ диал ДА