Старобългарски речник
пртѧжат 
пртѧжат -пртѧжѫ -пртѧжеш св Придобия, спечеля, започна да притежавам фарсѣ ставъ въ себѣ молѣаше сѧ. бже хвалѫ тебѣ въꙁдаѭ ... поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ. десѧтнѫ даѭ вьсего елко пртѧжѭ М Лк 18.12 З А СК смонъ слꙑшавъ отъ блаженааго петра. съребро тво съ тобоѭ бѫд въ пагѹбѫ. ꙗко даръ бож мьнѣ мѣнемъ (мѣнмь) пртꙙжат. то слꙑшавъ не раꙁгнѣва сꙙ С 364.1 ѡ томꙋ л тꙙ накаꙁа ѹтел҄ь ... не того. л дѣл҄ьма глаголааше не пртꙙжте ꙁлата. н сьребра С 411.4 Изч М З А СК С Гр κτάομαι пртꙙжат Нвб притежавам ОА Дюв ЕтМл БТР АР притяжавам остар ВА