Старобългарски речник
прсѧжень
прсѧжень
-ꙗ
ср
Докосване, допиране
прідохъ пакꙑ съкаꙁатъ омѫ. отъпрьва ѹбо не вѣрѹѭштѹ господьню вьскрьсенью. послѣжде же по вдѣн по прсꙙжен. вѣрѹѭштѹ ха ба го намѣнꙙшта
С
498.18
Изч
С
Гр
ἀφή
прсꙙжен
Нвб
Срв
присягане, [по]сягане
