Старобългарски речник
прстат 
прстат -прстанѫ -прстанеш св 1. Приближа се, дойда, пристъпя ... ашѩ црі ꙁемьн СП 2.2 Срв. Е21а 2 ꙇ та въ тъ асъ прставъш сповѣдааше сѧ гв М Лк 2.38 З А СК 2. За плавателен съд — пристана, спра до брега на котва ꙇ прѣѣвъше прдѫ на ꙁемлѭ ћенсаретъскѫ  прсташѧ М Мк 6.53 З 3. Прен. Съглася се, присъединя се към нещо сь не бѣ прсталъ съвѣтѣ  дѣлѣ хъ М Лк 23.51 З М З А СК Е СП Гр παρίσταμαι προσορμίζομαι ἐφίσταμαι συγκατατίϑεμαι Нвб Срв пристана ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА