Старобългарски речник
прставьнкъ 
прставьнкъ -а м 1. Управител, надзирател; домакин, управител на къщата гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ М Мт 20.8 ЗI А СК оанна жена хѹꙁанѣ прставънка родова М Лк 8.3 лвкъ етеръ бѣ богатъ. ꙇже мѣаше прставьнкъ. ꙇ тъ оклеветанъ бꙑстъ ... ѣко растааѩ мѣне его М Лк 16.1 З къто ѹбо естъ вѣрънꙑ прставьнкъ ... егоже поставтъ гъ надъ елѣдѭ своеѭ. даѣт вь врѣмѧ жтомѣрене М Лк 12.42 З 2. Страж, пазач прставꙿнкъ нѣкоторꙑ бѣ тѹ дръжꙙ повньнааго С 310.20 прставьнкъ домѹ οἰκονόμος Управител, иконом, домакин рее же вь себѣ прставънкъ домѹ. то сътворѭ ѣко гь мо отъемлетъ строене домѹ отъ мене М Лк 16.3 З М З А СК С Гр οἰκονόμος ἐπίτροπος δήμιος прставънкъ прставꙿнкъ пріставънікъ Нвб приставник остар ВА БТР Срв пристав ’полицейски началник’ м ЕтМл АР