Старобългарски речник
прснъ 
прснъ -ꙑ прил 1. Ро̀ден, близък на мноꙁѣ го акꙑ оцъ прснꙑ ѹкрѣпьꙗѧ каꙁааше С 517.30 Стесн.Същински, ро̀ден; едноутробен, еднокръвен. не помꙙнѫ ... н прснааго брата веньꙗмна страданꙗ С 367.21 тъьѭ же ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна ... аб въ радост вьсплака С 367.25 Истински, същински; искрен, верен. бѫдеш м дрѹгъ прснꙑ С 65.24 прсн м мн οἱ οἰκεῖοι Близките, роднините поко дшѧ рабъ твохъ ...  проюмѹ родѹ плътъскѹмѹ. ꙇ вꙿсѣмъ вѣроѭ. прснꙑмъ же. ѡ нхъже памѧть твормъ СЕ 64а 5 2. Постоянен, непрекъснат, вечен, неизменен аб же ... вьстаꙗхѫ ѹкрѣпьꙗмꙑ. стꙑмъ  прснꙑмъ съдравїмъ С 557.7 дажд емѹ ... непрѣстанꙿна пѣнѣ прснааго СЕ 95а 10 Изч СЕ С Гр γνήσιος οἰκεῖος ὁμομήτριος εὔκαιρος Нвб Срв присно нареч