Старобългарски речник
прснодѣва 
прснодѣва -ꙑ ж За Богородица — винаги запазила девство, вечна девица, вечна девственица рождъство бцѧ  прснодѣв марѧ Е 25б 12—13 въꙁглашене ... о прѣстѣ ... влдц наше (б)рц. ꙇ прснодѣвѣ мар СС IIIb 9  блаженаꙗ нареенаꙗ жена мѹ прсно дѣва бꙑвъш С 52.7 вь дьнь свꙙштенꙗ ... црькъв ... прснодѣвꙑ марѧ С 288.12 Срв. С279.12—13 Изч Е СС С Калка от гр ἀειπάρϑενος прсно дѣва Нвб приснодева книж остар ВА ЕтМл РРОДД