Старобългарски речник
прпрѧщ 
прпрѧщ -прпрѧгѫ -прпрѧжеш св прпрѧгнѫт -прпрѧгнѫ -прпрѧгнеш Свържа, съединя, присъединя днъ дно прпрꙙглъ стъ богъ. а не днѫ мноꙁѣхъ С 366.20 къ прьстьнѹѹмѹ тѣлес свомѹ прпрꙙглъ бѣаше С 569.12—13 Изч С Гр συζεύγνυμι прпрꙙщ Нвб Срв припрягна, припрегна диал НГер ЕтМл БТР