Старобългарски речник
пробьщт 
пробьщт -пробьщѫ -пробьщш св Приобщя, присъединя, направя някого част от нещо блѫдѧщааго ... пробьщлъ ес плът. ꙇ кръве естъстꙿва твоего СЕ 78b 7—8 пробьщ мѧ пакꙑ стадѣ твоемь стꙑхъ СЕ 78b 12 ꙇ танѣ трапеꙁѣ пробьщ СЕ 78b 21—22 ꙇбо врѣмѧ естъ юже ꙇꙁдрешті. ꙇ пріобъштті нꙑ таінахъ К 1b 8 съподобтъ сꙙ пробьштт къ вьсѣьстѣ црькв С 298.17 Изч СЕ К С Гр συγκοινωνέω пріобъштті пробьштт Нвб приобщя [се], приобщавам [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР