Старобългарски речник

пробрѣтѣль

пробрѣтѣль - ж Придобивка, нещо постигнато; печалба мнѣ бо же жт хс.  же ѹмрѣт пробрѣтѣль С 166.8 Изч С Нвб Срв приобретение ср