Старобългарски речник
пробрѣтень
пробрѣтень
-ꙗ
ср
1. Придобивка; нещо постигнато, от което има полза; печалба
добро сьмѣреньꙗ пробрѣтень ходата бꙑваатъ
С
513.18—19
2. Полза, облага
аꙁъ тебе о пробрѣтен въпрашахꙿ. тꙑ же м врѣдъ повѣдаш
С
447.11
Изч
С
Гр
κτῆσις
κέρδος
пробрѣтен
Нвб
приобретение
книж
остар
ОА
ВА
БТР
РРОДД