Старобългарски речник
прнѹдт 
прнѹдт -прнѹждѫ -прнѹдш св 1. Принудя, заставя, накарам се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт  їсповѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ. аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат С 149.11 такожде  аꙁъ тꙙ прнѹждѫ. пр народѣ вьсемъ семꙿ. сповѣдат С 149.15 тꙑ мꙙ прнѹдш. решт сѫтъ боꙁ ѧже вѣшташ С 149.13 прнѹжденъ бꙑ въ къснꙙтнь градъ въꙁт С 282.4 с же на срѣдѫ вьсѣмъ прнест прінѹжденъ бꙑхъ С 522.20 Образно. вждѫ же раꙁбонка прсно мꙙ нѹдꙙшта.  нѣ ѹдо. не бо нъ  породънꙑѧ двьр прнѹд хꙑтро отъ насъ съпасъ прѣвратвъ С 437.13—14 2. Убедя, склоня, уговоря аште же  ꙁаконъ прѣстѫпл бꙑшꙙ. како ѹбо сьмѣахѫ же толь страшв прстѫпт. како л прнѹдт можаꙿхѫ сце прнѹжденъ повѣда  родъ С 294.27 дѫштѹ же мѹ пѫтемь сьрѣте  братъ нѣкꙑ. мꙑ въ стнѫ хса вь себѣ  прнѹд го.  вьведе  вь клѣтькѫ своѭ С 524.7—8 С Гр ἀναγκάζω βιάζομαι καταβιάζω παραβιάζω πείϑω прінѹдт Нвб принудя, принуждавам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР